ПРООН оповестява най-големия набор данни за ромите, събиран досега

Изследването обхваща 10 държави - Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния, Словакия, Сърбия и Черна гора, Унгария, Хърватия, Чехия, а също и Косово - и обрисува нерадостната картина на живота на ромите. По отношение на безработица, жилища, записваемост в училище, грамотност, достъп до основни лекарства, течаща вода, съвременни комуникации ромите изостават с много спрямо мнозинството. Сред констатациите от проучването са и следните:

 В България и Сърбия живеещите под прага на бедността роми са пет пъти по-многобройни от принадлежащите към националното мнозинство граждани в същото положение; в Македония и Румъния те са три пъти повече от хората от мнозинството, живеещи под прага на бедността.

 В Румъния 7 на всеки 10 роми нямат достъп до течаща вода, а 8 на всеки 10 не могат да си позволят основни предписани им лекарства.

 В Косово само 1 на всеки 10 роми над 12-годишна възраст е завършил начално училище. Във всички други държави, обхванати в проучването, с изключение на Чехия, начално училище са завършили по-малко от 2-ма на всеки 10 роми.

 В Македония сумите, които ромите дължат за непогасени сметки за електричество, надхвърлят с повече от 7 пъти месечния им доход. Дълговете към водоснабдителната компания надвишават с повече от 4 пъти месечният им доход.

 В Румъния едва 2 на всеки 10 ромски домакинства имат телефон, спрямо 7 на всеки 10 домакинства, принадлежащи към националното мнозинство и живущи в непосредствена близост.

"Тези условия са неприемливи за страни, които са част от Европейския съюз или се стремят да станат такива.", заяви Андрей Иванов, съветник по проблемите на човешкото развитие в Регионалния център на ПРООН в Братислава. "За да преодолеем ужасяващата пропаст, която отделя развитието на ромите от това на националните мнозинства в региона, са необходими действия още сега".

Оповестеното днес проучване предлага най-точната картина на положението на ромите, постигана някога. Разработката следва пионерското изследване, проведено от ПРООН и представено през 2002 г. - доклада "Извън капана на зависимостта - ромите в Централна и Източна Европа", който обхвана над 5000 семейства от 5 държави и установи, че един на всеки двама роми гладува поне няколко дни всяка година, а един на всеки шестима ’гладува постоянно’. Авторитетно жури отличи "Извън капана на зависимостта" с наградата в категорията ’Ефект върху политиките’, една от седемте категории на Наградите за развитие на човека, които ПРООН връчи през 2004 г.

Новият набор от данни, оповестен днес, обхваща още пет държави в допълнение на представените в "Извън капана на зависимостта". Допълнителните проучвания са проведени в Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Сърбия и Черна гора (също и Косово). Проучването съдържа и ценни данни за гражданите от националните мнозинства, живеещи в близост до ромите. За разлика от предишни проучвания данните се отнасят към всеки един член на домакинството, а не към домакинството като цяло.

Датата на представянето на данните е планирана специално да съвпадне със старта на Десетилетието на ромското включване, едно 10-годишно усилие за интегриране на ромите в централните обществени среди в Европа. Десетилетието има за цел да даде рамка на политиките, в която правителствата да заложат своите собствени цели за интеграция на ромите. Набраните данни се явяват здрава аналитична основа, на която да стъпят бъдещите политики.

Намаляването на бедността и преодоляването на изолацията днес са глобални предизвикателства. Всички държави - и развиващите се и развитите икономики - са изправени пред различни форми на бедността. Ниши на бедност и изолирани и маргинализирани групи съществуват из цяла Европа, лишавайки цели общности от равнопоставено участие в процеса на развитие. За да се изправят пред глобалното предизвикателство на бедността страните-членки на ООН приеха комплексна програма за човешко развитие, включително осем избрани цели, подкрепени със срокове и измерими показатели, по които де се отчита напредъкът. Целите на хилядолетието за развитие на ООН водят началото си от Декларацията за хилядолетието, подписана от 189 държави, в това число и 147 държавни ръководители, и приета по време на Срещата на високо ниво за хилядолетието в централата на ООН в Ню Йорк през септември 2000 г.

Данните в проучването са набрани чрез интервюта по метода "лице в лице" проведени във всички 10 държави и Косово. Интервюирани са общо 36 428 лица или 9 346 домакинства (4 345 неромски домакинства и 5 001 ромски). За да се преодолее евентуалното недоверие към интервюиращите навсякъде при възможност са използвани интервюиращи-роми. Проучването е проведено от специализирани агенции: FOCUS (Чехия), TARKI (Унгария) и GALLUP International в останалите държави.

За допълнителна информация и уговаряне на интервюта, моля свързвайте се с г-жа Сандра Пралонг в София или г-жа Дениса Папайова

ПРООН e глобалната мрежа на ООН за развитие, която се застъпва за промяна и осъществява контакти между държавите и източниците на знания, опит и ресурси с цел да помага на хората да градят по-добър живот. Тя присъства в 166 държави и съвместно с тях работим за разрешаване на глобалните и националните проблеми, с които те се сблъскват. Докато развият своя местен капацитет те могат да черпят от опита на ПРООН и многобройните й партньори.

Повече информация за ПРООН на адрес: http://www.undp.org