Достъпността в мрежата в България: заключение от изследването

Според Консорциума World Wide Web (W3C) достъпността в мрежата обикновено се определя спрямо това какво потребителите на компютри и на информационни технологии може да нямат, за да се позволи на възможно най-много хора достъп до определени ресурси. Например:

1. Може да нямат слух, зрение или да са неподвижни.
2. Може да не са в състояние да използват клавиатура или мишка.
3. Може да имат само текстов или малък екран или бавна връзка с интернет.
4. Може да не говорят или разбират добре езика, на който документа или програмата са написани.
5. Може да имат ранна версия на навигатор или пък той да e напълно различен или гласов навигатор или пък друга операционна система. [1]

Тази статия се спира на няколко проблема, които бяха забелязани, докато оценявахме въпросите на достъпността, касаещи се до уеб страницата на Социални права България с помощта на българските ни колеги: Сдружение Свободен софтуер - България (FSA-bg), Хоризонти и българският Информационен портал за хора с увреждания.

Българският език

Важно е хората да четат и пишат на езика, на който предпочитат. Езикът е засега фактор на достъпността, който засяга най-много хора и предизвиква проблеми на различни нива, включително:

 Разбира ли посетителят как да използва своя интернет навигатор?
 Използва ли посетителят компютърен софтуер, който е конфигуриран правилно така, че да чете и пише българската кирилица?

Кирилицата

Да се чете и пише текст на кирилица е сложен въпрос, който предизвиква проблеми на достъпността на много нива:

 Някои програми не поддържат други азбуки освен латиницата. Често това е случаят с уеб-базираните пощи като “Yahoo!", които системно не вземат под внимание опцията “Тип - Съдържание” (Content - Type) на електронните съобщения. Дори ако някои потребители знаят как да променят кодирането, все пак си е главоболие да изпратиш електронно съобщение с правилно кодиран текст.

 Има много начини да се кодира текста на кирилица. Кодирането работи с “character set” като начин да се предаде серия от компютърни битове на букви, които се четат. Тъй като кирилицата варира от страна на страна, има различни кодове, от които най-популярните са Windows-CP1251, KOI8, MIK и отскоро Unicode UTF-8.

Това разнообразие от азбуки все още предизвиква значителни проблеми по съвместимостта, тъй като програмите често погрешно възприемат използваното кодиране и това прави текста нечетим. Например пазарът на черно в Русия би предположил, че потребителят предпочита KOI8, докато повечето българи използват Windows-CP1251. И двата кода показват кирилица, но текстът ще е безсмислен.

Такава несъвместимост предизвиква странни навици у потребителите на този тип софтуер. Общоприета реакция е транслитерирането на думите на латиница. Например буквата “Р” от кирилицата може да се изпише “R” на латиница, а какво да правим с “Ц” или “Ч”, които нямат еднобуквен еквивалент на латиница (съответно “Tz” или “Ts”, и “Ch”, “Tch” или “4”)? Този стил на изписване често шеговито е наричан “6lyokavitza” (шльокавица) или “maymunitza” (маймуница) - думи, които могат да се транслитерират на латиница по най-разнообразни начини.

Тези транслитерации са неудобни за писане и четене и за сега за щастие не са естествения начин на изразяване, Те също така са проблем при гласовите синтезатори и Брайловите дисплеи, които не знаят как да четат такъв тип текст, както и за търсачките и т.н.

Превод

Ако интерфейсът на интернет навигатора не е на български език, новите потребители, които вече са ограничени технически, ще са притеснени и от това, което не могат да разпознят (английски думи или визуални ефекти). Някои прости аспекти стават доста по-сложни като например използването на отметки или използването на формата, за да се качи документ в тяхната поща. Един незрящ потребител би срещнал допълнителна трудност, а именно - да разчита само на знанията си на английски.

До този момент най-широко използваният интернет навигатор в България е Internet Explorer, работещ или на Windows 98, или на Windows 2000 и почти винаги на английски. Има превод на български на версия на Microsoft Windows, но поради цената и лошото качество на превода той не се използва широко.

Неотдавнашните преводи на Епифани на Гном от ИнтерСпейс (за Линукс) и Линкс, текстовият навигатор, популярен сред незрящите потребители, използващи ДОС, от Пеню Бобев получиха отлични отзиви.

Гласови синтезатори и брайлови дисплеи

Езиците също така имат и друго важно въздействие върху технологията, която ги интерпретира: алтернативна форма. С други думи, това, което не може да се прочете на екрана, може да бъде предадено с други средства.

Гласови синтезатори

Най-достъпното средство, което може да замести компютърния екран за незрящите потребители, е софтуера за синтезиране на глас. Този вид софтуер най-общо казано се опитва да "изговаря" това, което би било показано на екрана.

Можеби звучи лесно, но тези произведения са обект на изследвания в университетите повече от 20 години. Има някои добри комерсиални решения като ViaVoice или Mbrola на IBM, но те не са достъпни в България.

Има две български решения:

 Toros + Eho за DOS, които могат да бъдат свалени безплатно. За съжаление, като че ли авторът и кодът на програмата не могат да бъдат открити и софтуерът не маже да бъде актуализиран. Също така се изисква много търпение, за да се разбере какво казва софтуерът.

 Jaws говори доста добър български и работи под Уиндоуз на Microsoft. Оценъчна версия може да бъде свалена безплатно, но софтуерът струва повече от 800 долара, въпреки че пиратските версии и серийните номера могат да бъдат намерени доста лесно. Този софтуер обаче изисква съвременен компютър, а и има доста дефекти, които компанията, която произвежда софтуера, отказва да поправя и това прави обучението трудно.

Някои характерни черти на двата гласови синтезатора:

 Те обикновено започват с изчитането на целия екран, когато е отворена нова уеб страница, докато потребителят прекъсне този процес.
 Потребителят получава списък от препратки в страницата, като натисне специален клавиш (“L” в Lynx).
 Много е изтощително да се четат дълги страници.
 Трудно е да се потвърди адреса (URL) на сайт след изпечатването му.

Брайлови дисплеи

Брайлови дисплеи

Брайловата азбука е начин да се представят букви чрез комбинации от точки, които се "четат" от пръстите. Брайловите дисплеи обикновено представят на потребителя ред от екрана като брайл, последвани от допълнителни символи, които посочват къде е курсорът.

За съжаление тази технология изисква много деликатни машини, които обикновено се продават за повече от 5000 €. За момента са преброени само 3 или 4 брайлови дисплея в страната (средната заплата е около 150 € на месец), така че нямаме възможност да преценим достъпността, свързана с тях.

Проектиране на достъпна уеб страница

Сайтът Социални права България, както изглежда при визуалния интернет навигатор Mozilla Firefox

Консорциумът World Wide Web (W3C) е публикувал ценни препоръки за достъпност, които да бъдат следвани от уеб дизайнерите. Краткото ръководство за достъпност на уеб сайтоветее преведено на български.

Затова ние решихме да полагаме повече грижи в няколко аспекта, когато осъвременяваме структурата на нашия уеб сайт:

 Сайтът предлага текстова версия на всяка страница. Тази версия се генерира автоматично от Системата за управление на съдържанието (СПИП) и осигурява същата информация, но с по-малко цветове, по-кратки описания и минимум списъци с препратки към архивите. Това помага на незрящите потребители и на такива, които разполагат с бавна интернет връзка.

Сайтът Социални права България, както изглежда с текстовия интернет навигатор Lynx.

Сайтът има дълго навигационно меню (разположено на лявата част на екрана), което доста притеснява незрящите потребители, използващи гласови синтезатори. С помощта на CSS менюто бе разположено след съдържанието на сайта, но визуално то е пак на лявата част на екрана. Отново чрез CSS бе прибавена препратка преди основното съдържание с цел да се скочи направо на менюто за навигация, но тя е скрита за графичните навигатори.

Все още имаме известна работа:

 Не сме използвали клавиши за достъп за често използвани менюта или функции, заради неяснотата в употребата им. Визуалната информация как да се използват клавишите за достъп е объркваща за незрящите потребители.

 Някои форми, като тази за пращане на информация на форум към дадена статия, не идентифицират всяко поле. Това е въпрос, подлежащ на уреждане със Системата за управление на съдържанието.

 Имената на домейните на нашите проекти (като“socialrights.org” и “ngo-bg.org” или дори на правителствени уеб сайтове като“ government.bg” са трудни за изписване и ползване от хора, които не говорят английски. За съжаление имена на домейни на кирилица все още не са възможни.

Заключение

Препоръките за достъпност в мрежата съдържат много практична информация, насочващи авторите на уеб сайтове към по-обширна публика с разнообразни нужди. Става въпрос и затова да се осигури достъпност на информацията за всеки член на обществото без дискриминация. Разбира се тези препоръки са само началото; уеб сайтовете трябва да удовлетворяват нуждите и на авторите, и на читателите; резултатите трябва да бъдат изпитвани съвместно със съответните хора, за да се постигне приспособяване към местните нужди.

Нашето изследване например показва как използваната технология и местният език оказват силно въздействие върху достъпността. Това потвърждава факта, че достъпността на мрежата няма някакво точно универсално решение, а осигурява логика, която редовно трябва да бъде преоценявана с развитието на информационните технологии.

Препоръчани статии

 Dive into accessibility
 Кратко ръководство за достъпност на уеб сайтовете (и на български език)