Равенството: една дълго водена битка

Една снимка (в случая тази от срещата на Ангела Меркел със Сеголен Роаял на 6 март в Берлин) пролет не прави. В навечерието на Международния ден на жената 8 март, няколко седмици преди годишнината от въвеждането на 21 април 1944 г. на закона, който най-сетне даде възможност на французойките (близо век след мъжете) да упражняват гражданските си права, битката за равенство между мъжете и жените изглежда далеч не е спечелена.

Два месеца преди края на мандата на президента Жак Ширак, на 31 януари 2007 г. френското законодателство се сдоби с нов закон в полза на равния достъп на жени и мъже до месната изпълнителна власт. От появата на 6 юни 2000 г. на закона, задължаващ партиите да участват с равен брой кандидати мъже и жени на регионални и общински избори, в общините с 3500 и повече жители, бе отбелязан известен напредък.

Делът на жените, заемащи кметски пост днес е 10,9 на сто (в сравнение със 7,5 процента през 1995 г.); жените съветници в администрацията на департаментите са 10,4 процента; жени са 12,3 на сто от депутатите в парламента (срещу 10,9 през 1997 г.); 16,9 процента са жените сред сенаторите (срещу 10,9 процента), 43,6 на сто сред европейските депутати (срещу 40,2 на сто), жени са и 47,6 на сто от съветниците в регионалните съвети (спрямо 27,5 процента).

При мажоритарните избори обаче, политическите партии (по-често десните, отколкото левите) предпочитат да плащат глоби, вместо да си играят на равноправие.

За 30 години Франция постигна повече, отколкото за два века, но по отношение на другите европейскии демокрации тя си остава на опашката. Междупарламентарният съюз въведе усреднен за света процент за присъствието на жените в националните парламенти. Делът на жените в еднокамарните парламенти и долната камара на останалите е средно 17,1 като 40,8 на сто е процентът средно в скандинавските страни, 20 на сто в Северна и Южна Америка, 17,6 на сто в Европа (без скандинавските страни), 16,5 процента в Азия, и 9,5 на сто в арабските държави. Към 31 януари 2007 г., от 189 съществуващи парламента, едва 35 се председателстваха от жена.

През 2005 г. центърът за наблюдение наравнопоставеността между жени и мъже съзря главната пречка пред напредъка в това отношение в „политическите нрави“. „Отговорно за тази ситуация е най-вече висшето ръководство на политическите партии, състоящо се мъже. Мрежите на управлението са в ръцете на мъже, и следователно не са много склонни да издигат жени на важни постове. Жените създават объркване.“ Центърът все пак отбеляза, че се наблюдава възникването на реална среда, благоприятстваща общественото развитие на жените. За първи път в историята на Петата република жена би могла да бъде избрана за президент. Достиженията в областта на равнопоставеността позволяват да се узакони мнението на Съвета на Европейския съюз, който от 1996 г. насам смята, че „балансираното участие“ дава възможност за появата на различни идеи, ценности и видове поведение. Борбата обаче може да се поднови във всеки момент.

БТА