С 14 процента бедност, 20 на сто дял на сивата икономика и без маринована копърка в голямата кошница влизаме в ЕС |
По проектокошницата се предвижда 19 стоки да се заменят, като през 2007 г. в нея ще има 528 стоки, а не 531. Маринованата риба копърка например ще отпадне. Луксозното българско пиво от 330 милилитра ще се замени с 500 милилитра. Отпадат дамските рокля и шалче, смяната на цип (30 см) на чанта, безоловният бензин A-92 се заменя с А-95. СиДи плейърът ще се замени с ЕмРе3-плейър. Влиза фервексът, а невробексът излиза.
През 2008 г. НСИ ще започне да публикува два инфлационни индекса. Единият - национален, а другият - хармонизиран, който ще се изчислява по същата методика, но ще включва стоки, общи за цяла Европа. НСИ проучва възможността българинът веднъж в месеца да може да си изчисли он-лайн инфлацията на собственото домакинство както скоро направиха британските статистици. До 2012 г. НСИ ще започне да прави и макроикономически анализи.
- Наскоро се чуха упреци защо статистиката дава стари данни със закъснение от две години. Как бихте коментирали това?
Александър Хаджийски: Искам да ви кажа, че статистиката не наблюдава каквото й хрумне. Нещата се планират поне една година и се одобряват от Националния статистически съвет, в който участват заместник-министри от всички министерства. Затова, ако липсват някакви данни, причината е, че те не са поръчани. Например за тази година никой не е поръчал изследване на малките и средните предприятия. То отпадна от годишния план, който ще бъде внесен следващата седмица в МС. Освен това бих искал да ми се покаже къде в Европа има по-ранни данни. От началото на 2004 година ние се присъединихме към Специалния стандарт за разпространение на данни (SDDS) на МВФ, а от миналата година изпълняваме всички изисквания на SDDS, където сроковете са заковани до дни.
- Кои са основните предизвикателства през националната ни статистика във връзка с членството на България в ЕС?
Основното ни предизвикателство е качеството, като не искам да ме разбирате, че данните на НСИ не са верни. През 2005 г. беше публикуван Кодекс на дейността на статистиката в Европа. Този документ ние сме задължени стриктно да го спазваме. Освен сроковете, в кодекса е разписан и ангажиментът статистиката да започне да прави анализи. Нашата идея е да има две звена, в които да има аналитични групи, които да се занимават с демографски и макроикономически анализи. Сроковете за внедряването на изискванията на кодекса са до 2012 г. Личното предизвикателство пред НСИ е административната реформа.
- Какво имате предвид?
Един от основните ни проблеми сега е липсата на административни регистри. Например в Министерството на образованието няма обща база данни за броя на учениците. Затова нашите експерти от териториалните поделения са принудени да обикалят училищата. Освен това сегашната структура на НСИ - централно управление и 28 териториални структури, води до излишна администрация.
- Това означава ли съкращения?
Не. По проект на ФАР са предвидени в шестте планови района да има „изнесените“ дирекции, които ще заменят териториалните структури. Свободните бройки ще се прехвърлят в централното управление, където има недостиг от хора. Това се налага особено при плановете ни да правим анализи и да поддържаме он-лайн база данни.
- Кога най-рано може да стане административната реформа в НСИ?
До края на януари ще внесем в МС стратегията на НСИ за следващите шест години, която е адаптирана към европейската стратегия до 2012 г. В документа е залегнал и графикът на разкриването на „изнесените“ дирекции.
- За този 6-годишен период колко средства са разчетени и откъде ще дойдат?
Четиридесет и шест милиона лева. Над 20 на сто от сумата е по линия на ФАР - например това е проектът за статистически регистър.
- Кога ще стане възможно осъществяването на он-лайн поръчките?
И сега в НСИ има регионална база-данни, в която доминира демографията. Другите данни се попълват и тематично ще бъдат пускани - например, финансови и нефинансова статистика.
- Г-н Хаджийски, с какъв процент бедност влизаме в ЕС?
Според наши данни, базирани на европейската методика за изчисление на базата на разходите, а не на приходите, както е в американският метод, процентът е 14.
- Докъде стигна изследването на НСИ и Галъп за определяне линията на бедност в България по европейски стандарти и методология?
Зависи от това кой от трите европейски модела се приеме. Става дума за тежестта на разходите, които прави главата на домакинството, съпругата и децата. За България се приема, че разходите като процент се падат най-много на главата на семейството, а на детето те са около 0,25 на сто, т.е. се приема, че разходите се правят главно от един член на домакинство. Моделите няма да доведат до значими разлики в процента на бедността - 14,2 на сто по единия или 14,8 на сто по другия модел.
- Ще има ли промени в голямата потребителската кошница?
По проектокошницата се предвижда 19 стоки да се заменят като през 2007 г. в нея ще има 528 стоки, а не 531. Например луксозното българско пиво от 330 милилитра ще се замени с 500 милилитра, безоловният бензин А-92 се заменя с А-95, СиДи плейърът ще се замени с ЕмРе3-плейър. Правилото е, че отпадат стоки, които се използват по-малко, или са спрени от употреба, или по друга подобна причина. През 2008 г. НСИ ще започне да публикува два инфлационни индекса. Единият - национален, а другият ще се изчислява по същата методика, но ще включва стоки, общи за цяла Европа.
- Ще дойде ли времето, когато и българинът докато си пие кафето веднъж в месеца да може да си изчисли он-лайн инфлацията на собственото домакинство, какъвто калкулатор наскоро направиха във Великобритания?
Проучваме този въпрос. Сега трябва да довършим кошницата и след това можем да го направим.
- Може ли да посочите с какъв дял сива икономика се присъединяваме към ЕС?
Като направя уговорката, че сивата икономика е това, което не се наблюдава от статистиката, оценката ми ще е не като на статистик, а на експерт и тя е около 20 на сто. В огледалните ни проучвания - например при сравняване на данните от българските и митнически декларации на друга страна сме откривали фрапиращи случаи за милиони долари на внесени или изнесени от България стоки, които след това са изчезнали.
- По отношение на сивата икономика къде се намира България спрямо другите европейски държави?
Мой британски колега - статистик, ми е разказвал, че когато е съобщил, че сивата икономика в Англия е 7- 8 процента всички са се нахвърлили върху него, защото само три милиона са били нерегистрираните работници, които всяка година влизат във Великобритания. При всички случаи обаче в европейските държави делът на сивата икономика е два-три пъти по-малък от нашия.
- Какви ще са новите наблюдения на НСИ през 2007 г.?
Най-интересните ще са наблюденията върху условията на труд, стойността на труда, статистика на социалната защита. Става дума за така наречения чадър на бедността - каква част от българите порива и как го покрива.
Екатерина Тотева, БТА