Каква е цената на НЕинтеграцията?

В своя доклад Лъчезар Богданов и Георги Ангелов предлагат икономически мерки, които биха довели до по-голяма ефективност на пазара на труда, която освен всички останали обществени ползи неминуемо ще доведе и до активно въвличане на ромската общност в него.

Авторите поставят на първо място проблема с недостатъчната гъвкавост на българския пазар на труда, като препоръчват намаляване на пречките и разходите при назначаването и уволняването на хора. Те отбелязват също, че сравнително високата минимална работна заплата, съотнесена към средното възнаграждение, оставя маргинализираните групи, сред които и ромската общност, вън от активното търсене и предлагане на труд. Като друг сериозен проблем се посочва високото данъчно-осигурително бреме, което е предпоставка за силно намаляване на стимулите за легално прилагане на труд.

Според различни изследвания намаляването на данъците с 10% би довело до ръст на заетостта между 2,5 и 5%. Най-ефективно това намаление би могло да се постигне чрез намаление на осигурителната тежест. За 2006 година например в България осигуровките заемат 36% от брутната работна заплата, което е 3 пъти повече от осигурителната тежест в Ирландия. Макар че намаляването на осигуровките би намалило и бюджетния излишък на страната, за обществото като цяло това ще бъде по-скоро полза, отколкото разход.

Подобни реформи, както и такива като подобряване на съдебната система, намаляване на административната намеса и бюрокрацията, децентрализация и др. биха довели до бързи темпове на икономиката. А колкото по-бързо се развива една икономика, толкова повече нови работни места се откриват. В доклада се изтъква още, че трайните обезщетения за безработица, както и високите им стойности, оказват силен негативен ефект върху икономиката.

Авторите препоръчват също известна „приватизация” на осигуряването на заетост, т.е. поне частично отделянето на тази сфера от дейностите на държавата. Икономистите посочват и че в България пречките за стартиране на бизнес са твърде много и са почти непосилни за хора с малък капитал, каквито са повечето от ромите. Преодоляването на тези пречки няма да струва нищо на държавата, но ще даде възможност на повече хора да започнат свой бизнес.

Лъчезар Богданов и Георги Ангелов предполагат, че при изпълнение на посочените от тях реформи и увеличаване на ефективността на пазара на труда 80% от трудоспособните безработни роми ще бъдат в състояние да си намерят работа. Заради различията в отделните изследвания за броя на ромите в страната и за процента на безработни от тях, авторите изчисляват различни варианти – при брой на ромите 370 000 (по данни на Националния статистически институт от 2001 година) и при брой 510 000. Има два сценария и при процента на безработица сред ромската общност – 40% и 80% безработни трудоспособни роми.

В оптималния вариант – при брой на ромите 580 000 и безработица сред тях на 80% - в българската икономика за една година ще се влеят над 1 милиард и 72 милиона лева. За десетгодишен период, при запазване на сегашните цени, цифрата ще нарасне на над 17 милиарда лева. Това е сумата, която може да стане част от българската икономика при ефективно интегриране на ромите в пазара на труда. При останалите варианти цифрата също никак не е малка.

Съществуват, разбира се, редица аргументи, които поставят въпроса дали ромската общност ще бъде въвлечена в пазара на труда дори след неговото силно разгръщане. Икономическият растеж ще бъде концентриран в определени сектори – високопроизводителните. Голяма част от ромите са с ниско образование и квалификация, което на практика не им дава голяма възможност да заемат места в тези сектори. Този аргумент Георги Ангелов и Лъчезар Богданов отхвърлят, защото ръстът на производителността в определени сектори води до търсене на „базови услуги” като охрана, поддръжка и др.