Ромите след присъединяването на България и Румъния в ЕС

Дни след приемането на България и Румъния в Европейския съюз ромската общност в двете страни се зарадва на засилен чуждестранен интерес. На 7 януари „Лос Анжелис таймс“ публикува материал, посветен на присъединяването на още 3 милиона роми към ЕС след 1 януари 2007 година.

В материала е застъпено становището, че отношението на европейците към ромската общност ще послужи като лакмус тест за ЕС. С присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз броят на ромите в страните членки на съюза нарасна на около 10 милиона. Това ги прави най-голямото малцинство в ЕС, като броят им е повече от някои европейски нации като датчаните например. Броят на ромите, които не живеят в обособени квартали и имат престижни професии нараства, а освен това не са малко известните личности от ромски произход, които са допринесли към европейската и световна култура (Пабло Пикасо, Чарли Чаплин, дори президентът Клинтън). Изданието обаче напомня, че стереотипите в Европа относно ромите са все още живи, а омразата към този етнос е вродена за Стария континент.

Твърдението на американския вестник се потвърди и от данни, които немският историк Волфганг Виперман изнесе пред БТА преди дни. Според изследванията 2/3 от германските граждани мразят ромите. Цифрите са още по тревожни за източните държави – 75% от румънците и 87% от словаците ненавиждат ромския етнос. „Това са само цифри, но зад тях се крие нечувана готовност за предразсъдъци, което преминава в дискриминация, преследване и обезправяване. Подобно нещо е недопустимо”, коментира историкът. Той изказва несъгласието срещу двойните стандарти, които съюзът налага. Според него в новоприетите България и Румъния не са защитени правата на ромския етнос, нито е гарантирана защита от социално обедняване, както и защитата на ромския езики култура.

Едновременно с това такива изисквания има за Турция спрямо живеещите на територията й тюрки. Според Виперман антисемитизма и антициганизма в Европа нараства, а това не трябва да се допуска. “Позор е за германската политика и общественост, че само наблюдава тези неща и не прави нищо”, не скрива възмущението си историкът.