Европейският проект на България - светлини и сенки

През отиващата си 2006 година интеграционният процес България - ЕС премина под знака на очакването Европейската комисия да реши дали страната ни ще бъде приета през 2007 или отложена за 2008. Това решение трябваше да бъде обявено през май, но бе отложено. Едва на 26 септември, във втория за годината мониторингов доклад, Европейската комисия даде зелена светлина за приемане на България и Румъния през 2007 г., при най-строгите условия в историята на разширяването на Съюза.

Въпреки резервите на мнозина към готовността на България за пълноправно членство, 25-те решиха да я приобщят, защото прецениха, че отлагане на присъединяването й ще забави още повече необходимите реформи и ще засили негативните нагласи и в България, и в ЕС. Интересът на общността нейните закони, правила и външни граници да се прострат до Черно море, Турция и Западните Балкани надделя над опасенията, че България изостава в реформирането на съдебната система, борбата с корупцията, усвояването на европейските фондове, ветеринарния и граничния контрол.

С приемането на България и Румъния официално приключва петото разширяване, започнало с „големия взрив“ на 1 май 2004 г., когато към 15-те „стари“ членове се прибавиха 10 „нови“ от Централна и Източна Европа.

През 1997 г. тогавашните 15 страни в ЕС взеха решението за обединение на Стария континент. През 1998 г. започнаха преговори с пет от бившите комунистически страни и Кипър, а през 2000 г. - с България, Румъния, Латвия, Литва, Словакия и Малта. България и Румъния не успяха да изпълнят критериите на ЕС със скоростта на 10-те останали кандидатки и пропуснаха „големия взрив“ през 2004-а.

Въз основа на опита, натрупан от присъединяването на десетте, които също не бяха напълно готови, Евросъюзът възприе различен подход към двете изоставащи страни - предпазни клаузи в текста на присъединителните договори (такива клаузи теоретично могат да бъдат налагани и на 10-те, но прецедент няма), механизъм за контрол над изпълнението на поетите задължения и възможност за орязване на финансирането, ако няма напредък в критичните области. На 13 декември бе обявен механизмът за контрол над реформите в съдебната система и борбата с корупцията. Целта е България да направи съдебния процес по-прозрачен и ефикасен, да приложи нови мерки в борбата с корупцията и да приеме промени в конституцията, които да премахнат всички съмнения за независимостта на съдебната система.

България влиза в ЕС с добри макроикономически показатели - близо 6 процента растеж за 2006 г. и спадаща безработица - но българите ще са най-бедните в голямото европейско семейство (БВП на човек от населението е 32 на сто от средния за ЕС през 2005 г.). Според Световния икономически форум най-динамични са икономиките на северните страни начело с Дания, а България и Румъния са след Хърватия и Турция, които преговарят за членство.

България влиза в ЕС с блестящото представяне в Европейския парламент на Меглена Кунева - новия европейски комисар за защитата на потребителите, но и със строги ограничения над вноса на български месни и млечни продукти, които не отговарят на изискванията за качество на храните.

България влиза в ЕС като член на НАТО, но и като единствен от бившите съветски сателити, който не разсекрети мрачните тайни на комунистическото си минало и не разкри нито едно от над 150-те гангстерски убийства през последните години.

България влиза в ЕС с бляскави антични златни съкровища, красящи световни изложбени зали, но и със хищната сянка на иманярите.

България влиза в ЕС с огромната интелектуална сила на своите високо образовани специалисти, но и с петното на "експертите" по фалшифициране на пари и по трафик на хора.

На 1 януари 2007 ЕС ще осъмне с още две нови членки, но без бляскави тържества, с каквито бе отпразнуван "големият взрив" на 1 май 2004 г.

Влизането в ЕС е само началото на европейския път на България, който тепърва й предстои да измине.

Автор: Калина Любомирова от БТА