Бунтът на елитите в Централна и Източна Европа

До неотдавна единствено Полша беше сочена като пример за страна, страдаща от нестабилна политическа система. Вече и други нови членки на Европейския съюз имат подобни проблеми. По-изненадващото е, че политическите трудности се задълбочиха след присъединяването на тези страни към Европейския съюз. Мнозина смятаха, че разширяването ще се отрази положително на положението в тези страни. Представяхме си, че веднъж влезли в ЕС, политиците ще съобразят начина си на действие с този на петнайсетте и ще се стремят към повече ефикасност и прозрачност.

В „Уолстрийт джърнъл“ от 27 септември т. г. известният български политолог Иван Кръстев прави опит да обясни тази политическа нестабилност с бунта на народите. Според него след присъединяването на източноевропейските страни към ЕС, техните граждани, свикнали с известна стабилност на условията на живот, трябва внезапно да се научат да живеят в несигурност, породена от глобализацията. Присъединяването към „клуба“ дори е деформирало все ще крехките млади демокрации, защото правителствата гледали по-скоро да съгласуват политиката си с Брюксел, вместо с избирателите. В резултат на това традиционното разделение между левица и десница било изместено от ново, все по-видимо разделение - между „корумпирания елит“ и „обикновените хора.“

Мисля, че анализът на Иван Кръстев е верен само отчасти. Никога досега правителствата в страните от Централна и Източна Европа не са се консултирали с избирателите, за да определят политиката си. Така че не може да се твърди, че са престанали да го правят след присъединяването към ЕС. В началото реформите за установяване на пазарна икономика бяха плод на съгласуване между антикомунистическите елити и елитите, произлезли от „бившия режим“. Те бяха въведени с одобрението на различни международни институции.

Други реформи - например на териториално равнище, в областта на социалните осигуровки и образованието - също не бяха истински обсъдени с всички граждани. Ролята на избирателите беше ограничена до гласуването веднъж на четири години, за да кажат „не“ на управляващите екипи, проявили постоянство по пътя на реформите.

Така че нито Брюксел, нито европейската интеграция са причина за отдръпването на избирателите. Прилагайки реформите, политическите управници не обърнаха достатъчно внимание на участието на обществото и на социалния диалог.

Противно на това, което твърди Иван Кръстев, в Полша никога не е издиган аргумент от сорта: „Това е така, защото го иска Брюксел“. Тъкмо обратното, политиците не престанаха да се представят като защитници на националните интереси. И наистина, би било самоубийство да признаят, че старателно следват предписанията на Брюксел - в страна, която току-що е преоткрила свободата си. Напротив, те се опитват да покажат скептицизма и независимостта си от ЕС. Оспорват някои методи на местните власти и необходимостта да се даде на Европа конституционен договор.

Това, което става в момента, би трябвало по-скоро да се определи като „бунт на елитите“. Хората, поне в Полша е така, като цяло поддържат интеграцията в ЕС, докато управляващият елит, напротив, афишира евроскептицизма си. Заради този бунт на елитите все по-високо звучат призивите за ликвидиране на „останките от комунизма“ и за разследване на злоупотребите, извършени по време на „промените“.

Този подход отново преобладаваше в кампанията за местните избори в Полша, състояли се миналата неделя. Все едно присъствахме на първични избори, предшестващи парламентарните, при които отделните партии искат да получат представа за действителната тежест на народната подкрепа. Сякаш общинските избори определят по-нататъшното разпределение на политическите сили, а не основните насоки на регионалното развитие. Вярно, залогът с новите местни избраници съвсем не е маловажен, защото тъкмо те ще решават как да се използват европейските фондове за модернизиране на страната.

Още отсега някои градски общини са започнали мащабни строителни работи, което стана възможно благодарение на европейските фондове. Това би могло да обясни защо много от жителите на тези градове са готови да гласуват отново за сегашния кмет. Така и местните съвети, доказали своята ефикасност за издействането на европейските помощи, бяха възнаградени от електората. Онези, които ще бъдат избрани за първи път, ще имат възможността да допринесат за развитието на своя регион и - напълно логично - да бъдат преизбрани след няколко години.

На тези избори за местни органи на властта - първите след присъединяването на Полша към ЕС - избирателната активност беше почти колкото преди четири години (45 на сто). В големите градове имаше сблъсък между основните партии. В малките градове и селските райони победиха онези, които избирателите смятаха за най-способни да ръководят живота на общността. Разпределението на европейските фондове се оказа силен аргумент. Европейската интеграция изигра положителна роля на местните избори и доказателство за това дадоха самите избиратели.