Катя Кръстанова: „Често насилието е начин на общуване в семейството”

- Госпожо Кръстанова, хората претърпели насилие основно жени ли са?

- Да, основно са жени и по-рядко деца. Към нас се обръщат жени и деца, които са свидетели и жертва на системен тормоз. Домашното насилие е проблемът, по който най-често ни търсят нашите клиенти - 60-70 % от тези, които търсят помощ от психоаналитик. Другите основни проблема, по които ни търсят са за упражнено сексуалното насилие или пострадали от трафик на хора.

- Какви са чувствителността и толерансът към насилието на тези жени?

- При всяка жена търпимостта към злоупотребата с насилието е различна. Различието е заради живота, който тя е водила в собственото си семейство. Капацитетът да удържа на различните форми на насилие и да може да му се противопоставя, зависи от нейната лична история в семейството. Така че, колкото по-добре си гледан и отрасъл в семейство, в което не се толерира злоупотребата, толкова по-лесно ти е да потърсиш друга форма на живот и общуване, различно от насилието. Но има много жени, които са преживяли много дълъг брак с психически и физически тормоз, в името на децата си. Но тези жени правейки си равносметка, след като децата им са отгледани и отрасли решават, че вече няма за какво да продължават да търпят злоупотребата и търсят нашата помощ.

- Жени от какви социални слоеве най-често са жертва на насилие от страна на съпрузите им?

- Илюзорно е това, че хората от по-ниските социални слоеве, по-бедните, имат по-често проблеми с домашното насилие. Това го има навсякъде. И при по-заможните има много префинени форми на психически тормоз. Много жестока икономическа зависимост и страхотно унижение в тази връзка. Прави ми впечатление, че при някои клиентки от тази социална група, това, което преживяват, е много по-непоносимо, отколкото при жените от бедните социални слоеве. Така че, трудно може да се определи портретът на жертвите на домашно насилие и кой повече страда. Всеки страда според собствения си емоционален капацитет да понася болката в различните й лица.

- Какво предлагате в асоциация „Анимус” освен психологическа помощ на нуждаещите се?

 Имаме различни програми. „Денонощна гореща телефонна линия” е анонимна и не е необходимо да даваш информация за себе си. Обикновено на линията се обаждат хора, които искат да се ориентират и да споделят с някой своя проблем. А също така да проверят какво е това, което става с тях, да изплачат болката си и да бъдат с някой, който ги разбира и слуша в този момент. Това е програмата „Първа стъпка” по отношение на потребностите на обаждащите се. Имаме и програма за „Денонощно кризисно настаняване”. Това е за спешните случаи, когато жената е буквално по чехли пред блока, пребита, заедно с децата си, и не може да се върне вкъщи. В тези случаи жертвата може да бъде настанена в кризисно звено, може да бъде консултирана по всяко време от денонощието, да бъде насочена към адвокат по всяко време на денонощието, да се съдейства за връзка с полицията, прокуратурата и съда. Понякога жертвата не иска нищо да предприеме. Просто има нужда да се успокои за 2-3 дни и да реши какво да прави оттук-нататък. Други са склонни да обърнат живота си за 48 часа -да напуснат дома си, работата си, града и да започнат всичко наново. Кризисното звено осигурява емоционална подкрепа, настаняване и насочване към други институции. Оттам-нататък са психотерапевтични програми, които решават в дългосрочен план емоционалните проблеми за преосмисляне и преработване на травмите. Преди години, когато нямаше закон, жените се справяха изключително сами без закрилата на законова уредба. Сега след издаване на съдебна заповед, жената е в правото си да извика полицейски служител веднага на място и нарушителят да бъде задържан и предаден на прокуратурата. Защото оттук-нататък нарушаването на съдебна заповед не е престъпление от личен характер, а нарушаване на съдебна заповед. Това предефинира домашното насилие по нов начин.

- Много ли жени искат да прекъснат домашното насилие?

- Най-трудно е решението, че не искаш да живееш по този начин! До преди приемането на закона срещу домашното насилие, нямаше никаква алтернатива за жертвата на тормоз освен развода. Само така можеше да спре агресията на насилника. Сега чрез законовата уредба може да бъде накаран насилникът да разбере какво причинява на жертвата. Практиката показва, че една жена, жертва на домашно насилие, завежда иск към съда за забрана на достъп на насилника и той законово може да бъде отстранен за определен срок. Най-често срокът е едно година, след като съдът излезе с решение.

- През тази една година, в която се събират доказателства, достъпът на насилника до жертвата и техните деца ограничен ли е?

 Да, ограничен е! Законът тръгна много бавно и натрупването на опит също върви бавно. Сигурна съм, че след година-две ще има предложения за поправки, за да стане по-адаптивен и по-релевантен на нашето общество. Но същността на закона е много важна, защото жените имат избор да го ползват или да не го ползват. Дали да простят отново или да предприемат нещо, за да се промени ситуацията в къщи.

- Идват ли при вас семейства, които осъзнават, че има домашно насилие, но те искат да променят това в името на децата?

- Има такива двойки, които искат да променят домашната атмосфера и да останат заедно, но не знаят как, защото насилието е станало начин на общуване помежду им. С помощта на психотерапевтите това може да бъде променено. Има и случаи, когато насилието се е обърнало към децата. Това са случаи, в които партньорите не се карат, но малтретират децата, което е част от семейното общуване и е много жестока форма на домашно насилие.

- Такива родители осъзнават ли какви поражения може да има върху детската психика?

- Трудно осъзнават, но благодарение на системата за закрила на децата, такива родители са насочвани към консултации при психоаналитик.

- Какво мотивира една жертва на домашно насилие да потърси специализирана помощ?

- Много е индивидуално. Всяка жена намира различна причина. Понякога те се обаждат, за да сверят, дали това което се случва с тях е нормално или излиза извън рамките на нормалното. Психическият тормоз е изключително тежък за понасяне и променя дълбоко личността на потърпевшия. Много по-трудно е да излезеш от такава ситуация, отколкото от физическо насилие.От друга страна физическото насилие застрашава живота и човек не може да забрави това, което му се е случило. Нашата психика така е устроена, че прави всичко възможно да забрави лошите неща, но има факти, които не могат да се забравят. Жените вярват повече и инвестират в това, че нещата ще се променят.

Специалнo за BgNewsroom интервюто взе Емилия Емилова

981 76 86 – денонощна гореща телефонна линия за пострадали от насилие

Оригинална статия в BGNewsroom.com