Проблемните области в мониторинговия доклад на Европейската комисия за България

Европейската комисия представи днес мониторинговия си доклад за напредъка на България и Румъния по пътя към членството на двете страни в ЕС. В частта си за политическите критерии за България документът отбелязва като проблемни следните области:

 реформата в съдебната система;
 борбата с корупцията;
 борбата срещу организираната престъпност, измамите и корупцията;
 прането на пари;
 контролът върху изразходването на структурните фондове;
 трафикът на хора;
 условията в затворите и в домовете за хора с физически и психически увреждания;
 защитата и интеграцията на малцинствата;
 защитата на децата; и други.

Съдебна система

В областта на реформата в съдебната система ЕК отбелязва, че България е продължила да бележи напредък в това отношение, сред които са и приетите промени в Закона за съдебната власт, в които се определят критериите и процедурите за оценка на професионалните и етични качества на магистратите, прехвърлянето на част от отговорностите на следователите върху дознателите, създаването на работна група, която да наблюдава функционирането на новия наказателен кодекс, подобряването на управляващите структури в прокуратурата и усилията за засилване на отговорността и отчетността на отделните прокурори.

Същевременно в доклада се изтъква, че все още съществуват някои области, които будят тревога. В документа се призовава да бъдат приети необходимите промени в конституцията за премахване на неяснотите около независимостта и отчетността на съдебната система. В него се отбелязва, че структурата и функционирането на Висшия съдебен съвет (ВСС) все още също буди безпокойство, като се има предвид, че негови членове продължават професионалната си дейност и на други места и по този начин не могат да се посветят изцяло на работата си във ВСС. Като друг проблем се отбелязва липсата на правни процедури за отстраняване на представители на съвета, които са извършили дисциплинарни нарушения.

В доклада се изразява загриженост заради недостатъчната ефективност на механизма за контрол върху прилагането на новия наказателен кодекс, както и заради някои проблеми, свързани с прилагането му, включително твърде тромавите процедури, нереалистичните крайни срокове за приключването на разследването на сериозни престъпления и ограниченията върху даването на показания в съда от полицаи.

В документа се призовава за по-добро обучение на полицейските следователи и за налагането на мерки за преодоляване на сериозните проблеми при контрола върху дейността на прокуратурата.

Антикорупционни мерки

В частта за борбата с корупцията се изтъква, че България продължава да бележи прогрес в тази сфера. В доклада се припомня за одобрената през август 2006 г. програма за прозрачно управление и за предотвратяване и противодействие на корупцията, както и за промените в Закона за публичност на имуществото на висшите държавни служители.

В документа се отбелязва и създаването на инспекторати към отделните министерства и държавни агенции, които да следят за злоупотреби на служители, както и за въвеждането на редица превантивни мерки, включително телефонни линии и кутии за жалби, на които гражданите могат да подават сигнали за корупция.

Въпреки това ЕК отбелязва, че съществуват някои области, будещи тревога. Като такива са посочени недостатъчната координация в рамките на антикорупционната стратегия, недостатъчната независимост на инспекторатите в държавните институции и невъзможността да бъде гарантирана напълно анонимността на гражданите, подаващи сигнали за корупция. В доклада се посочва още, че трябва да бъдат предприети допълнителни мерки за предотвратяване на корупцията на граничните пропускателни пунктове.

Критериите Acquis

В частта за изпълнението на т. нар. критерии Acquis се отделя място на напредъка на България в борбата срещу организираната престъпност, измамите и корупцията. В нея се отбелязва, че страната е постигнала напредък в полицейското сътрудничество и в борбата срещу организираната престъпност.

Като положителни примери са дадени повишаването на квалификацията на персонала в Главната дирекция за борба с организираната престъпност, както и засиленото сътрудничество с полицейските служби на съседните държави и на страните от ЕС срещу международните престъпни групи.

В него обаче се припомня, че рядко има успешни разследвания и съдебни дела в случаите на поръчкови убийства. Нелегалното притежание на огнестрелни оръжия остава проблем. „Броят на успешно приключилите случаи, свързани с трафика на хора, наркотрафика, прането на пари, фалшифицирането на стоки, валута и документи е все още малък“, изтъква Европейската комисия.

В доклада се отбелязва, че организираната престъпност продължава да бъде проблем и се призовава да бъдат одобрени определени механизми, които биха улеснили борбата с този вид престъпност.

Що се отнася до прането на пари, в доклада се посочва, че българското законодателство в това отношение отговаря до голяма степен на критериите на ЕС. В него се припомня за взетите мерки за подобряване на сътрудничеството между отделните институции, които работят по проблема, както и засиленото взаимодействие с други страни в сферата на борбата с прането на пари. В доклада обаче се отбелязва, че ефективността на борбата с прането на пари продължава да бъде сериозно затруднявана от корупция и организирана престъпност.

В областта на т. нар. Интегрирана административна и контролна система (ИАКС), ЕК посочва, че въпреки напредъка, все още има някои проблеми с нейното функциониране и свързването й с други регистри, които носят риск тя да не бъде напълно ефикасна при приемането на страната в ЕС.

В частта за финансовия контрол върху изразходването на предприсъединителните структурни фондове се отбелязва, че страната ни е постигнала напредък в т. нар. Разширена децентрализирана система за изпълнение на проектите по програмите ФАР и ИСПА. Като примери за успешни мерки са посочени одобряването на допълнителни контролни органи в съответните институции, както и повишаването на квалификацията на служителите, които се занимават с този въпрос.

България трябва да продължи да работи интензивно за продължаване на набирането и обучението и за осъществяването на допълнителни програми за обучение за експертите от съответните агенции, се призовава в документа.

Трафик на хора

В частта на доклада за трафика на хора се подчертава, че е постигнат напредък в тази сфера. В документа обаче се изразява тревога заради продължаващия трафика на бременни жени в чужбина, липсата на конкретна информация за хората, ставащи жертва на трафика, както и за броя на изчезналите хора.

Условия в затворите и центровете за задържане

В частта за условията в затворите и центровете за задържане и третирането на задържани се казва, че все още трябва да бъдат взети мерки в тази област.

Защита на децата

Спирайки се на защитата на децата в България, Европейската комисия изтъква, че има напредък, като припомня за създаването на инспекторат към Агенцията за социално подпомагане, който да контролира институциите, в които живеят деца и възрастни хора. Документът отбелязва още промените в Закона за социалното подпомагане, които позволяват насърчаването на развитието на алтернативни социални услуги за деца. В него обаче се подчертава, че жизнените и хигиенните условията в много институции остават на много ниско ниво.

Защита на хора с психически и физически увреждания

Що се отнася за грижата за хора с психически и физически увреждания, ЕК посочва, че трябва да бъдат предприети мерки за подобряване на условията в съответните институции, както и да бъде подобрено настоящото законодателство, за да отговаря по-добре на нуждите на тези хора.

Защита на интеграция на малцинствата

В частта за защитата и интеграцията на малцинствата се отбелязва, че е постигнат напредък. Докладът дава за примери програмата за образоване на ромите „От социални помощи към осигуряване на заетост“. Припомня се, че България е поела председателството за една година на Декадата на ромското включване, както и че е засилен административния капацитет на Комисията за защита срещу демокрацията.

Като проблемни области са посочени лошото здравословно състояние на ромското население и честото избухване на болести, причинени от бедност или лоша хигиена, както и недостатъчния достъп на ромите в страната до здравни услуги. В доклада на ЕК се отбелязва, че правителственият подход към незаконните селища на роми е довел до търкания, които са били засилени от принудителното им изселване. В документа се призовава да бъдат насърчаване усилията на включването на представители на малцинствата и по-специално роми в пазара на труда, както и да се предприемат по-нататъшни опити за борба с всички форми на нетолерантност.

БТА