ЕСФ-Атина 2006: Женските движения и ЕСФ

В тази връзка по време на Четвъртия европейски социален форум в Атина 4-7 май 2006, представителките на женските организации и движения от цяла Европа взеха видимо и активно участие в много събития. Най-интересните семинари и дискусии, организирани от тях бяха свързани с жените и условията на труд в неолибералния капитализъм, с положението им в Централна и Източна Европа, с Директивата „Болкенщайн“, с насилието.

Участие във вид на презентации, изказвания и предложения взеха представителки на женски движения и организации от почти всички европейски държави, включително и от България. Божура Павлова от Фондация „Джендър Образование Изследвания и Технологии“ представи българския опит на семинара за насилието над жените. Докладът беше част от обмена на различен опит, добрите практики и нерешените проблеми, които съпътстват работата на неправителствените организации в областта на борбата с насилието.

Основните теми

Основните въпроси, които най-активно се дискутираха от жените, и които се повтаряха и преплитаха (без претенции за изчерпателност), може да се групират както следва:

 неравнопоставеността на половете на пазара на труда; необходимостта от преквалификация; безработицата, икономическата несигурност на жените; конфликта между доброто образование и по-малката възможност за кариера поради поемане отговорностите за семейството и децата; религиозните предрасъдъци и традициите, които са в ущърб на правата на жените; т.н. „стъклен таван“
 трайното обедняване на жените и децата; влошаване на здравето им; работа при нездравословни условия и при ниско заплащане, дори и под минималното; огромната разлика между бедни и богати; поемане от жените на ударите при съкращения и безработица; икономическата им зависимост; жените често са жертва на насилие и сексуален тормоз; трафика на жени.
 неолиберализма в източна Европа, наречен „Джурасик парк на капитализма“ и жените, криминалният бизнес и сивата икономика в контекста на статуса на жените , ужасяващата експлоатация при надомна работа, липсата на мониторинг и контрол от страна на държавата и синдикатите, които действат повече като институция, отколкото за защита правата на работещите, бедността сред пенсионерките и други.

Женската Асамблея

Кулминация на женското участие на ЕСФ бе Женската Асамблея. Като успех бе отчетено, че са се събрали представителки на женски организации и движения не само от цяла Европа, но и от Израел, Палестина, от Турция, кюрдки, африканки, латиноамериканки. Всички изказващи се обявиха, че :

 виждат еволюция в своята работа, защото е започнало обединение и сработване между Север, Юг, Изток и Запад;
 занапред трябва да се включат повече младите жени;
 вече е създадена база за по-нататъшно развитие на борбата на жените;
 солидарността няма граници и започналото обединяване на феминистките движения от цял свят го доказват;
 борбата за освобождаване на жените трябва да се осъществява едновременно с борбата за освобождаване на държави и народи, а не да е последствие.

Асамблеята започна с минута мълчание в памет на жени, загинали от глад и насилие, войни и катастрофи. Всички се подписаха в защита на журналистката Амала, осъдена заради борбата й срещу милитаризма и за равенство между половете. Бе прочетен Манифест на европейските жени – един призив за продължаване на борбата, в който те изразиха своята воля : „Да изградим нови хоризонти за жените в Европа!“

Асамблеята завърши с приемане на Апел, в който бяха отразени всички проблеми, изводи и решения, включени в предхождащите го семинари и дискусии. Мото на женските движения и организации до следващия такъв форум ще бъде: „Нека променим Европа, нека променим света.“

Изводите

ЕСФ-2004 спомогна за обмяна на опит и между женските движения. Бе изразена и конкретната нужда от излизане от мълчанието, от засилване на партньорството, прилагане на най-добрите практики и за европейска правна рамка за решаване на повдигнатите проблеми чрез хармонизиране на националните законодателства. Бе препоръчано във всички страни да се правят изследвания по проблемите на жените и да се публикуват резултатите, за да им се даде гласност и да се търсят начини на национално и на европейско ниво за решаването им. Жените трябва да бъдат по-активни в защита на своите права. Всички заедно имат по-голям шанс да успеят.