Готова ли е България за отворен код?

„Основната цел на проекта е да легитимира свободния софтуер в България, да доведе до промяна на мненията и на настроенията към използването му в поне 60 български организации“, сподели Владимир Петков, Координатор на проекта, и разказа за проблемите, които са срещнали при изпълнението му.

Проектът е финансиран от Институт „Отворено общество“ – Будапеща и управляван съвместно от ИнтерСпейс и Център за култура и дебат „Червената къща“ - Андрей Николов.

Внедряването на софтуера

През първата година основен проблем е било да се намерят заинтересовани организации в София, да се създаде работен екип по проекта, наречен „Софтуер – отворен код за българските НПО“. През втората година по проекта се работи вече на национално ниво, което води до следваща пречка: екипът, сфомиран в София трудно поддържа новоинсталирания софтуер в страната. А и възниква проблем със знанието на английски език от използващите го.

Така се стига до решението да се участва в превода на избрания софтуер за да се улеснят хората, които го ползват. Затова през третата година се набляга не толкова на инсталиране и обучение, а на предлагане на поддръжка и създаване на национална мрежа. В същото време се организират много други събития. Осъществява се проект съвместно с Фондация „Интернет райтс България“ по разработката на специализиран софтуер за НПО, базиран на отворения код. В общините Кърджали и Враца се работи съвместно с „Интернет общество“ за мигриране на общинските служители от Уиндоус на Линукс.

Българската дистрибуция за НПО

Петър Славов разказа, как трудностите при инсталиране на Линукс на всеки един компютър водят до решението да се създаде готов продукт с фиксирани програми, който да може да се инсталира за 15 минути дори и от неподготвени технически хора. Дистрибуцията е наречена ISLD (InterSpace Libre Desktop) и е на основата на Debian/GNU с работна среда Gnome и обхваща основни програми, които са нужни. Самата работна среда Gnome е преведена на български, което улеснява работата.

Намаляване нуждата от инсталация на софтуер с отворен код, извика нуждата от превод на български език и на документацията към Gnome. Ростислав Райков разказа за принципите при превода, за трудностите. Окончателният продукт от тази работа е издаването на „Потребителско ръководство за Gnome 2.10“ в 2 000 екземпляра. Разбира се, всеки интересуващ се може да изтегли това ръководство от интернет безплатно. Това е първата книжка за свободен софтуер, издадена на български език и естествено се отнася за малко остаряла версия, поради дългия период на превод и уточняване на термините. Но винаги има място за подобрение.

И така, готова ли е България за отворен код?

Изводът е „да“: много е напреднала в миграцията към свободния софтуер, мигрират организации, мигрират общини. Технологични проекти се създават много бързо и лесно с отворен код. Но разбира се , при това мигриране се появяват и много пречки. В последвалата дискусия се обобщиха следните „тесни“ места при работа със софтуер с отворен код:
 Материалите, изтеглени от „Апис“, „Сиела“ и др. се четат само под Windows. Затова и мнението на присъствуващите бе, че основната борба ще бъде законово да се наложи на администрацията да може да се работи и под отворен код;
 Рутината на служителите в общините и администрацията е трудно преодолима, трудно се обяснява какво е Линукс;
 Някои външни технически средства (като някои модели принтери) не работят под Линукс;
 Недостиг на специалисти по поддръжка и програмиране и др.

Следователно, възникват много проблеми, когато се разработва продукт за фирма, която работи под Windows.

Но разбира се, работата под отворен код има и предимства:
 Инсталирането може да е безплатно – не се плащат лицензни такси
 Работи се по-лесно и не изисква познания по английски, по-лесно се администрира
 Бъдещето е да се работи по прилагането на групов софтуер с отворен код
 При стара техника е по-добър.
 Много добри отзиви има за програми, работещи под отворен код в рамките на Windows операционна система като Firefox и Thunderbird, поради тяхната устойчивост, опростеност и сигурност.

Основната ценност на софтуера с отворен код е, че не се прави за ограничен кръг хора, а всички печелят. И има бъдеще в България, защото общността на свободния софтуер тук е силна на фона на много други държави.