Районът на Източни Родопи в България се отличава с уникален ландшафт, средиземноморски климат, изобилие от исторически паметници на културата и изключително биоразнообразие. Този район обаче в момента е застрашен от плановете на канадската компания Dundee Precious Metals да разработи отворена златна мина с използване на цианид за извличане на благородния метал. Проектът предвижда разполагането на мината на изключително близко разстояние до Крумовград, а хвостохранилището за отпадната цианидена маса — над вододайната зона на града.

Този проект е само първата стъпка от развитието на добива на злато в района на Източни Родопите. Той би довел до изселването на хиляди хора, както и до опасност от замърсяване на водните ресурни, земеделската земя и атмосферния въздух. Проектът ще е причина за разрушаването на историческо и културно наследство, датиращо от времето на древните траки, римляни и от средновековието. Развитието на златодобива е несъвместимо с възможностите за устойчиво развитие на региона на базата на органично земеделие и екологичен туризъм.

Досега активни граждани са сформирали инициативния комитет „Живот за Крумовград“, който се обявява срещу проекта на Балкан Минералс енд Майнинг (българския клон на Dundee Precious Metals). Те са организирали няколко протеста, както и кръгла маса заедно с турски и гръцки организации и учени. Спорд тях 90% от хората на Крумовград, чието население е около 5000 жители, са срещу проекта. Коалиция от български природозащитни организации също мобилизираха усилията си срещу проекта с цел защита на Източни Родопи. Измежду тези организации са „Зелени Балкани“, „Еко-клуб 2000“, „За Земята“ и „Информационен и учебен център по екология“, както и сдружение за дива природа „Балкани“.

Освен това, проектът е пример за сделка срещу икономическите интереси на България. Концесионерът ще получи 835,000 унции злато и 440,000 унции сребро от мината Ада Тепе, като предостави на държавата само около 10% от своята печалба. Кратката история на приватизацията в добивния сектор в България говори за корупция, както и продажба на ресурсите на страната на минимални цени и при неизгодни условия. Аритметиката на проекта Ада Тепе изглежда повече от подозрителна и повдига следните икономически въпроси:

 Кой ще поеме дългосрочна отговорност за хвостохранилището? То ще продължава да излага на риск хората и природата дълго след като концесионният договор е прекратен. Кой ще плаща за неговата поддръжка или при евентуален инцидент след приключване на договора? Районът е със силно засилена сеизмична активност, така че опасността от бъдещо замърсяване на подпочвените води в резултат на силно земетресение е реална.

 Транс-гранично замърсяване: в няколко известни случаи, на пример Байа Маре, Румъния, частната компания обира печалбата, оставяйки държавата да плаща компенсации на съседните държави. Веднъж след като Dundee Precious Metals изнесе цялото злато, местните хора ще останат сред унищожена околна среда и поминък, а държавата може да бъде съдена от своите съседи да плаща компенсации.